Търсене на лекарствени взаимодействия

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Клас лекарствен продукт	Лекарствен продукт, принадлежащ към класа(промяна на AUC, промяна на Cmax)	Клинични коментари
Алфа-1- адренорецепторни антагонисти	↑Алфузосин	Повишената плазмена концентрация на алфузосин може да доведе до тежка хипотония и поради това е противопоказан (вж. точка 4.3).
Алфа-1- адренорецепторни антагонисти	↑Тамсулозин	Тамсулозин се метаболизира екстензивно, главно от CYP3A4 и CYP2D6, като и двата се инхибират от ритонавир. Да се избягва съпътстваща употреба с Paxlovid.
Производни на амфетамина	↑Амфетамин	Ритонавир, дозиран като антиретровирусно средство, най-вероятно инхибира CYP2D6 и поради това се очаква да повиши концентрациите на амфетамин и неговите производни. Препоръчва се внимателно наблюдение за нежелани реакции, когато тези лекарства се прилагат едновременно с Paxlovid.
Аналгетици	↑Бупренорфин (57%, 77%)	Повишенията в плазмените нива на бупренорфин и неговия активен метаболит не водят до клинично значими фармакодинамични промени в популация пациенти с толерантност към опиоиди. Поради това е възможно да не се наложи корекция на дозата на бупренорфин, когато двата продукта се прилагат заедно.
Аналгетици	↑Фентанил, ↑Оксикодон	Ритонавир инхибира CYP3A4 и в резултат на това се очаква да повиши плазмените концентрации на тези наркотични аналгетици. Ако е необходима съпътстваща употреба с Paxlovid, обмислете понижаване на дозата на тези наркотични аналгетици и внимателно проследeте терапевтичните ефекти и нежеланите реакции (включително потискане на дишането). Вижте отделните КХП за повече информация.
Аналгетици	↓Метадон (36%, 38%)	Възможно е да е необходима повишена доза метадон, когато се прилага едновременно с ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер, поради индукция на глюкуронирането. Трябва да се обмисли корекция на дозата въз основа на клиничния отговор на пациента към лечението с метадон.
Аналгетици	↓Морфин	Нивата на морфин може да са понижени поради индукция на глюкуронирането от едновременно приложения, като фармакокинетичен енхансер, ритонавир.
Аналгетици	↑Петидин	Съпътстващата употреба може да доведе до повишаване или удължаване на опиоидните ефекти. Ако едновременното приложение е необходимо, обмислете намаляване на дозата петидин. Наблюдавайте за потискане на дишането и седиране..
Аналгетици	↓Пироксикам	Понижена експозиция на пироксикам поради CYP2C9 индукция от Paxlovid.
Антистенокардни средства	↑Ранолазин	Поради инхибирането на CYP3A от ритонавир се очаква концентрацията на ранолазин да се повиши. Съпътстващото приложение с ранолазин е противопоказано (вж. точка 4.3).
Антиаритмични средства	↑Амиодарон ↑Флекаинид	Поради риска от значително повишение на експозицията на амиодарон или флекаинид и по този начин на свързаните с тях нежелани реакции, едновременната употреба трябва да се избягва, освен ако не е направена мултидисциплинарна консултация за безопасен избор на тази опция.
Антиаритмични средства	↑Дигоксин	Това взаимодействие може да се дължи на това, че ритонавир модифицира медиирания от P-gp ефлукс на дигоксин, когато ритонавир е дозиран като фармакокинетичен енхансер. Очаква се концентрацията на дигоксин да се повиши. Ако е възможно, проследявайте нивата на дигоксин и свързаните с неговото приложение безопасност и ефикасност.
Антиаритмични средства	↑Дизопирамид	Ритонавир може да повиши плазмените концентрации на дизопирамид, което може да доведе до повишен риск от нежелани събития, като сърдечни аритмии. Необходимо е повишено внимание и се препоръчва терапевтичен мониторинг на дизопирамид, ако е наличен.
Антиаритмични средства	↑Дронедарон, ↑Пропафенон, ↑Хинидин	Едновременната употреба на ритонавир най-вероятно ще доведе до повишени плазмени концентрации на дронедарон, пропафенон и хинидин и следователно е противопоказано (вж. точка 4.3).
Антиастматични средства	↓Теофилин (43%, 32%)	Възможно е при едновременно приложение с ритонавир да се наложи прием на по-висока доза теофилин поради индукция на CYP1A2.
Противоракови средства	↑Абемациклиб	Серумните концентрации може да са повишени поради инхибиране на CYP3A4 от ритонавир. Съпътстващата употреба на абемациклиб и Paxlovid трябва да се избягва. Ако съпътстващата употреба е оценена като неизбежна, вижте КХП на абемациклиб относно препоръките за корекция на дозата. Проследявайте за НЛР, свързани с абемациклиб.
Противоракови средства	↑Афатиниб	Серумните концентрации може да са повишени поради инхибиране от ритонавир на протеина на резистентност на рака на гърдата (BCRP) и бързо и силно изразено инхибиране на P-gp. Степента на повишаване на AUC и Cmax зависи от времето на приложение на ритонавир. Трябва да се обръща особено внимание при приложението на афатиниб с Paxlovid (вж. КХП на афатиниб). Проследявайте за НЛР, свързани с афатиниб.
Противоракови средства	↑Апалутамид	Апалутамид е умерен до силен индуктор на CYP3A4 и това може да доведе до понижена експозиция на нирматрелвир/ритонавир и потенциална загуба на вирусологичен отговор. В допълнение, серумните концентрации на апалутамид може да са повишени, когато се прилага едновременно с ритонавир, което води до потенциал за сериозни нежелани събития, включително припадъци. Съпътстващата употреба на Paxlovid с апалутамид е противопоказана (вж. точка 4.3).
Противоракови средства	↑Церитиниб	Серумните концентрации на церитиниб може да са повишени поради инхибиране на CYP3A и P-gp от ритонавир. Трябва да се обръща особено внимание при приложение на церитиниб с Paxlovid. Вижте КХП на церитиниб относно препоръките за корекция на дозата. Проследявайте за НЛР, свързани с церитиниб.
Противоракови средства	↑Дазатиниб, ↑Нилотиниб, ↑Винбластин, ↑Винкристин	Серумните концентрации може да са повишени, когато се прилага едновременно с ритонавир, което потенциално води до повишена честота на нежеланите събития.
Противоракови средства	↑Енкорафениб ↑Ивосидениб	Серумните концентрации на енкорафениб или ивосидениб може да са повишени, когато се прилага едновременно с ритонавир, което може да повиши риска от токсичност, включително на риска от сериозни нежелани събития като удължаване на QT интервала. Да се избягва съпътстващата употреба на енкорафениб или ивосидениб. Ако се счита, че ползата превишава риска и ритонавир трябва да се използва, пациентите трябва внимателно да се проследяват по отношение на безопасността.
Противоракови средства	↑Фостаматиниб	Съпътстващата употреба на фостаматиниб с ритонавир може да повиши експозицията на метаболита на фостаматиниб R406, което води до дозозависими нежелани събития като хепатотоксичност, неутропения, хипертония или диария. Вижте КХП на фостаматиниб относно препоръките за намаляване на дозата, ако се появят такива събития.
Противоракови средства	↑Ибрутиниб	Серумната концентрация на ибрутиниб може да е повишена поради инхибиране на CYP3A от ритонавир, което води до повишен риск от токсичност, включително риск от тумор-лизис синдром. Съпътстващата употреба на ибрутиниб и ритонавир трябва да се избягва. Ако се счита, че ползата превишава риска и ритонавир трябва да се използва, намалете дозата ибрутиниб до 140 mg и проследявайте внимателно пациентите за токсичност.
Противоракови средства	↑Нератиниб	Серумните концентрации може да са повишени поради инхибиране на CYP3A4 от ритонавир. Съпътстващата употреба на нератиниб с Paxlovid е противопоказана поради потенциално сериозни и/или животозастрашаващи реакции, включително хепатотоксичност (вж. точка 4.3).
Противоракови средства	↑Венетоклакс	Серумните концентрации може да са повишени поради инхибиране на CYP3A от ритонавир, което води до повишен риск от тумор-лизис синдром при започване на приложението и през фазата на повишаване на дозата, и затова е противопоказано да се използват заедно (вж. точка 4.3 и се обърнете за референция към КХП на венетоклакс). При пациентите, които са завършили фазата на увеличаване на дозата и са на установена дневна доза венетоклакс, намалете дозата венетоклакс най-малко със 75%, когато се използва със силни инхибитори на CYP3A (вж. КХП на венетоклакс за инструкции относно дозирането).
Антикоагуланти	↑Апиксабан	Комбинирани P-gp и мощни инхибитори на CYP3A4 повишават кръвните нива на апиксабан и риска от кървене. Препоръките за дозата при едновременно приложение на апиксабан с Paxlovid зависи от дозата на апиксабан. Вижте КХП на апиксабан за повече информация.
Антикоагуланти	↑Дабигатран (94%, 133%)*	Очаква се съпътстващата употреба на Paxlovid да повиши концентрациите на дабигатран, което води до повишаване на риска от кървене. Намалете дозата на дабигатран или избягвайте съпътстваща употреба. Вижте КХП на дабигатран за допълнителна информация.
Антикоагуланти	↑Ривароксабан (153%, 53%)	Инхибирането на CYP3A и P-gp води до повишени плазмени нива и фармакодинамични ефекти на ривароксабан, което може да доведе до повишен риск от кървене. Поради това употребата на ритонавир не се препоръчва при пациенти, получаващи ривароксабан.
Антикоагуланти	Варфарин, ↑↓S-варфарин (9%, 9%), ↓↔R-варфарин (33%)	Индукцията на CYP1A2 и CYP2C9 води до понижени нива на R-варфарин, докато при S-варфарин се наблюдава слаб ефект по отношение на фармакокинетиката, когато се прилагат едновременно с ритонавир. Понижените нива на R-варфарин могат да доведат до намален антикоагулантен ефект, поради което се препоръчва проследяване на параметрите на кръвосъсирването, когато варфарин се прилага едновременно с ритонавир.
Антиконвулсанти	Карбамазепин*, Фенобарбитал, Фенитоин, Примидон	Карбамазепин понижава AUC и C_max на нирматрелвир със съответно 55% и 43%. Фенобарбитал, фенитоин и примидон са силни индуктори на CYP3A4 и това може да доведе до понижена експозиция на нирматрелвир и ритонавир и потенциална загуба на вирусологичен отговор. Съпътстващото приложение на карбамазепин, фенобарбитал, фенитоин и примидон с Paxlovid е противопоказано (вж. точка 4.3).
Антиконвулсанти	↑Клоназепам	Може да е необходимо понижение на дозата на клоназепам, когато се прилага едновременно с Paxlovid и се препоръчва клинично проследяване.
Антиконвулсанти	↓Дивалпроекс, Ламотрижин	Ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер, индуцира окислението чрез CYP2C9 и глюкуронирането и в резултат на това се очаква да понижи плазмените концентрации на антиконвулсантите. Препоръчва се внимателно проследяване на серумните нива или терапевтичните ефекти, когато тези лекарства се прилагат едновременно с ритонавир.
Антикортикостероиди	↑Кетоконазол (3,4 пъти, 55%)	Ритонавир инхибира CYP3A-медиирания метаболизъм на кетоконазол. Поради повишената честота на стомашно-чревни и чернодробни нежелани реакции трябва да се обмисли намаляване на дозата на кетоконазол, когато се прилага едновременно с ритонавир.
Антидепресанти	↑Амитриптилин, Флуоксетин, Имипрамин, Нортриптилин, Пароксетин, Сертралин	Ритонавир, дозиран като антиретровирусно средство, има вероятност да инхибира CYP2D6 и в резултат на това се очаква да повиши концентрациите на имипрамин, амитриптилин, нортриптилин, флуоксетин, пароксетин или сертралин. Препоръчва се внимателно проследяване на терапевтичните и нежеланите ефекти, когато тези лекарства се прилагат съпътстващо с антиретровирусни дози ритонавир.
Средства срещу подагра	↑Колхицин	Очаква се концентрацията на колхицин да се повиши, когато се прилага едновременно с ритонавир. Животозастрашаващи и летални лекарствени взаимодействия се съобщават при пациенти, лекувани с колхицин и ритонавир (инхибиране на CYP3A4 и P-gp). Съпътстващата употреба на колхицин с Paxlovid е противопоказана (вж. точка 4.3).
Средства срещу HCV	↑Глекапревир/пибрентасвир	Серумните концентрации може да са повишени поради инхибиране на P-gp, BCRP и OATP1B от ритонавир. Съпътстващото приложение на глекапревир/пибрентасвир и Paxlovid не се препоръчва поради увеличения риск от повишаване на ALT, свързано с повишена експозиция на глекапревир.
Средства срещу HCV	↑Софосбувир/велпатасвир/ воксилапревир	Серумните концентрации може да са повишени поради инхибиране на OATP1B от ритонавир. Съпътстващото приложение на софосбувир/велпатасвир/воксилапревир и Paxlovid не се препоръчва. Вижте КХП на софосбувир/велпатасвир/воксилапревир за допълнителна информация.
Антихистамини	↑Фексофенадин	Ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер, може да модифицира медиирания от P-gp ефлукс на фексофенадин, което ще доведе до повишена концентрация на фексофенадин.
Антихистамини	↑Лоратадин	Ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер, инхибира CYP3A и поради това се очаква да се повиши плазмената концентрация на лоратадин. Препоръчва се внимателно проследяване на терапевтичните и нежеланите ефекти, когато лоратадин се прилага едновременно с ритонавир.
Антихистамини	↑Терфенадин	Повишени плазмени концентрации на терфенадин. Това повишава риска от сериозни аритмии от това средство и затова съпътстващата употреба с Paxlovid е противопоказана (вж. точка 4.3).
Средства срещу HIV	↑Биктегравир/ ↔Емтрицитабин/ ↑Тенофовир	Ритонавир може да повиши значително плазмените концентрации на биктегравир чрез инхибиране на CYP3A. Очаква се ритонавир да повиши абсорбцията на тенофовир алафенамид чрез инхибиране на P-gp, с което повишава системната концентрация на тенофовир.
Средства срещу HIV	↑Ефавиренц (21%)	По-висока честота на нежелани реакции (напр. замаяност, гадене, парестезия) и отклонения в резултатите от лабораторни изследвания (повишени чернодробни ензими) са наблюдавани, когато ефавиренц е прилаган едновременно с ритонавир.
Средства срещу HIV	↑Маравирок (161%, 28%)	Ритонавир повишава серумните нива на маравирок в резултат на инхибиране на CYP3A. Маравирок може да се прилага с ритонавир за повишаване на експозицията на маравирок. За допълнителна информация вижте кратката характеристика на продукта, съдържащ маравирок.
Средства срещу HIV	↓Ралтегравир (16%, 1%)	Съпътстващата употреба на ритонавир и ралтегравир води до незначително понижение на нивата на ралтегравир.
Средства срещу HIV	↓Зидовудин (25%, неуст.)	Ритонавир може да индуцира глюкуронирането на зидовудин, което води до леко понижени нива на зидовудин. Корекции на дозата няма да са необходими.
Антиинфекциозни средства	↓Атовахон	Ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер, индуцира глюкуронирането, като в резултат на това се очаква да понижи плазмените концентрации на атовахон. Препоръчва се внимателно проследяване на серумните нива или терапевтичните ефекти, когато атовахон се прилага едновременно с ритонавир.дими.
Антиинфекциозни средства	↑Бедахилин	Не е провеждано проучване на взаимодействията само с ритонавир. Поради риска от свързани с бедахилин нежелани събития, едновременното приложение трябва да се избягва. Ако ползата превишава риска, едновременното приложение на бедахилин с ритонавир, трябва да се извърши с повишено внимание. Препоръчва се по-често проследяване чрез електрокардиограма и наблюдение на трансаминазите (вж. КХП за бедахилин).
Антиинфекциозни средства	↑ Кларитромицин (77%, 31%), ↓14-OH метаболит на кларитромицин (100%, 99%)	Поради големия терапевтичен прозорец на кларитромицин няма да е необходимо намаление на дозата при пациенти с нормална бъбречна функция. Дози кларитромицин, по-големи от 1 g на ден, не трябва да се прилагат едновременно с ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер. При пациентите с бъбречно увреждане трябва да се обмисли понижаване на дозата кларитромицин: при пациенти с креатининов клирънс от 30 до 60 ml/min дозата трябва да бъде намалена с 50% (вж. точка 4.2 за пациенти с тежко бъбречно увреждане).
Антиинфекциозни средства	Деламанид	Не е провеждано проучване на взаимодействията само с ритонавир. При проучване на лекарствените взаимодействия при здрави доброволци деламанид, приеман по 100 mg два пъти дневно и лопинавир/ритонавир 400/100 mg два пъти дневно за 14 дни, експозицията на метаболита на деламанид DM-6705 се повишава с 30%. Поради риска от удължаване на QTc, свързано с DM-6705, ако едновременното приложение на деламанид с ритонавир се счита за необходимо, се препоръчва много често проследяване чрез ЕКГ през целия период на лечение с Paxlovid (вж. точка 4.4 и направете справка с кратката характеристика на продукта, съдържащ деламанид).
Антиинфекциозни средства	↑Еритромицин, ↑Итраконазол*	Итраконазол повишава AUC и Cmax на нирматрелвир със съответно 39% и 19%. Ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер, инхибира CYP3A4 и в резултат на това се очаква да повиши плазмените концентрации на итраконазол и еритромицин. Препоръчва се внимателно проследяване на терапевтичните и нежеланите ефекти, когато еритромицин или итраконазол се прилагат едновременно с ритонавир.
Антиинфекциозни средства	↑Фузидова киселина (прилагана системно)	Поради риска от значително повишение на експозицията на фузидова киселина (прилагана системно) и следователно на свързаните с нея нежелани реакции трябва да се избягва едновременното приложение, освен ако не е направена мултидисциплинарна консултация за безопасен избор на тази опция.
Антиинфекциозни средства	↑Рифабутин (4 пъти, 2,5 пъти), ↑25-O-дезацетил рифабутин метаболита (38 пъти, 16 пъти)	Когато се прилага едновременно с ритонавир, като фармакокинетичен енхансер, поради голямото увеличение на AUC на рифабутин, може да бъде показано намаляване на дозата рифабутин до 150 mg 3 пъти на седмица.
Антиинфекциозни средства	Рифампицин, Рифапентин	Рифампицин и рифапентин са силни индуктори на CYP3A4 и това може да доведе до понижена експозиция на нирматрелвир/ритонавир, потенциална загуба на вирусологичен отговор и възможна резистентност. Съпътстващата употреба на рифампицин или рифапентин с Paxlovid е противопоказана (вж. точка 4.3).
Антиинфекциозни средства	Сулфаметоксазол/триметроприм	Няма да е необходима промяна на дозата сулфаметоксазол/триметроприм по време на съпътстваща терапия с ритонавир.
Антиинфекциозни средства	↓Вориконазол (39%, 24%)	Съпътстващата употреба на вориконазол и ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер, трябва да се избягва, освен ако оценката на съотношението полза/риск за пациента оправдава употребата на вориконазол.
Антипсихотици	↑Клозапин	Поради риска от значително повишение на експозицията на клозапин и следователно на свързаните с него нежелани реакции трябва да се избягва едновременната употреба, освен ако не е направена мултидисциплинарна консултация за безопасен избор на тази опция.
Антипсихотици	↑Халоперидол, ↑Рисперидон, ↑Тиоридазин	Ритонавир най-вероятно ще инхибира CYP2D6 и в резултат на това се очаква да повиши концентрациите на халоперидол, рисперидон и тиоридазин. Препоръчва се внимателно проследяване на терапевтичните и нежеланите ефекти, когато тези лекарства се прилагат едновременно с ритонавир в дози за антиретровирусна терапия .
Антипсихотици	↑Луразидон	Поради инхибирането на CYP3A от ритонавир се очаква концентрацията на луразидон да се повиши. Съпътстващото приложение с луразидон е противопоказано (вж. точка 4.3).
Антипсихотици	↑Пимозид	Съпътстващата употреба на ритонавир най-вероятно ще доведе до повишени плазмени концентрации на пимозид и следователно е противопоказано (вж. точка 4.3).
Антипсихотици	↑Кветиапин	Поради инхибирането на CYP3A от ритонавир се очаква концентрациите на кветиапин да се повишат. Съпътстващата употреба на Paxlovid и кветиапин е противопоказано, тъй като може да повиши токсичността, свързана с кветиапин (вж. точка 4.3).
Средства за лечение на доброкачествена простатна хиперплазия	↑Силодозин	Съпътстващото приложение е противопоказано поради потенциал за поява на постурална хипотония (вж. точка 4.3).
β2-агонисти (дългодействащи)	↑Салметерол	Ритонавир инхибира CYP3A4 и в резултат на това се очаква изразено повишение на плазмената концентрация на салметерол, което води до повишен риск от сърдечносъдови нежелани събития, свързани със салметерол, включително удължаване на QT интервала, палпитации и синусова тахикардия. Поради това трябва да се избягва съпътстващата употреба с Paxlovid.
Калциеви антагонисти	↑Амлодипин, ↑Дилтиазем, ↑Фелодипин, ↑Никардипин, ↑Нифедипин, ↑Верапамил	Ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер или като антиретровирусно средство, инхибира CYP3A4 и в резултат на това се очаква да се повишат плазмените концентрации на антагонистите на калциевите канали. Препоръчва се внимателно проследяване на терапевтичните и нежеланите ефекти, когато амлодипин, дилтиазем, фелодипин, никардипин, нифедипин или верапамил се прилагат едновременно с ритонавир.
Калциеви антагонисти	↑Лерканидипин	Едновременното приложение на лерканидипин и Paxlovid трябва да се избягва.
Сърдечносъдови средства	↑Алискирен	Да се избягва съпътстваща употреба с Paxlovid.
Сърдечносъдови средства	↑Цилостазол	Препоръчва се коригиране на дозата цилостазол. Вижте КХП на цилостазол за повече информация.
Сърдечносъдови средства	Клопидогрел	Едновременното приложение с клопидогрел може да понижи нивата на активния метаболит на клопидогрел. Да се избягва съпътстваща употреба с Paxlovid.
Сърдечносъдови средства	↑Еплеренон	Съпътстващото приложение с еплеренон е противопоказано поради потенциал за развитие на хиперкалиемия (вж. точка 4.3).
Сърдечносъдови средства	↑Ивабрадин	Съпътстващото приложение с ивабрадин е противопоказано поради потенциал за поява на брадикардия или проводни нарушения (вж. точка 4.3).
Сърдечносъдови средства	↑Тикагрелор	Поради риска от значително повишение на експозицията на тикагрелор и следователно на неговите свързани нежелани събития трябва да се избягва едновременното приложение, освен ако не е направена мултидисциплинарна консултация за безопасен избор на тази опция.
Потенциатори на регулатора на трансмембраната проводимост при муковисцидоза	↑Елексакафтор/ тезакафтор/ивакафтор, ↑Ивакафтор, ↑Тезакафтор/ивакафтор	Намалете дозата при едновременно приложение с Paxlovid. Вижте отделните КХП за повече информация.
Потенциатори на регулатора на трансмембраната проводимост при муковисцидоза	Лумакафтор/ивакафтор	Едновременното приложение е противопоказано поради потенциална загуба на вирусологичен отговор и възможна резистентност (вж. точка 4.3).
Инхибитори на дипептидил пептидаза 4 (DPP4)	↑Саксаглиптин	Препоръчва се коригиране на дозата саксаглиптин. Вижте КХП на саксаглиптин за повече информация.
Антагонисти на ендотелиновите рецептори	↑Босентан	Съпътстващата употреба на босентан и ритонавир може да повиши максималните концентрации на босентан в стационарно състояние (Cmax) и AUC.
Антагонисти на ендотелиновите рецептори	↑Риоцигуат	Серумните концентрации може да са повишени поради инхибиране на CYP3A и P-gp от ритонавир. Не се препоръчва едновременното приложение на риоцигуат с Paxlovid (вж. КХП на риоцигуат).
Ерготаминови производни	↑Дихидроерготамин, ↑Ергоновин, ↑Ерготамин, ↑Метилергоновин	Съпътстващата употреба на ритонавир най-вероятно ще доведе до повишени плазмени концентрации на ерготаминовите производни и следователно е противопоказано (вж. точка 4.3)
Средства, повлияващи стомашно-чревния мотилитет	↑Цизаприд	Повишена плазмена концентрация на цизаприд. Това повишава риска от сериозни аритмии при употребата с това средство и затова съпътстващата употреба на Paxlovid е противопоказана (вж. точка 4.3).
Билкови продукти	Жълт кантарион	Съпътстващата употреба на билкови препарати, съдържащи жълт кантарион (Hypericum perforatum) и Paxlovid е противопоказана, поради риска от понижена плазмена концентрация и понижени клинични ефекти на нирматрелвир и ритонавир (вж. точка 4.3).
HMG Co-A редуктазни инхибитори	↑Аторвастатин, Флувастатин, Ловастатин, Правастатин, Розувастатин, Симвастатин	Очаква се HMG-CoA редуктазните инхибитори, които са силно зависими от метаболизма чрез CYP3A, като ловастатин и симвастатин, да имат забележимо повишени плазмени концентрации, когато се прилагат едновременно с ритонавир, дозиран като антиретровирусно средство или като фармакокинетичен енхансер. Тъй като повишените концентрации на ловастатин и симвастатин могат да предразположат пациентите към миопатии, включително рабдомиолиза, комбинирането на тези лекарствени продукти с ритонавир е противопоказано (вж. точка 4.3). Метаболизмът на аторвастатин е в по-малка степен зависим от CYP3A. Въпреки че елиминирането на розувастатин не е зависимо от CYP3A, съобщава се за повишена експозиция на розувастатин при едновременно приложение с ритонавир. Механизмът на това взаимодействие не е ясен, но може да е в резултат на инхибиране на транспортер. Когато се използва с ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер или като антиретровирусно средство, трябва да се прилагат възможно най-ниските дози аторвастатин или розувастатин. Метаболизмът на правастатин и флувастатин не е зависим от CYP3A и не се очакват взаимодействия с ритонавир. Ако е показано лечение с HMG-CoA редуктазен инхибитор, препоръчва се да се използват правастатин или флувастатин.
Хормонални контрацептиви	↓Етинилестрадиол (40%, 32%)	Поради понижения на концентрацията на етинилестрадиол трябва да се обмислят бариерни или други нехормонални методи на контрацепция при съпътстваща употреба на ритонавир, дозиран като антиретровирусно средство или като фармакокинетичен енхансер. Ритонавир най-вероятно ще промени профила на кървене от матката и ще намали ефективността на контрацептивите, съдържащи естрадиол.
Имуносупресанти	↑Воклоспорин	Съпътстващата употреба е противопоказана поради потенциал за развитие на остра и/или хронична нефротоксичност (вж. точка 4.3).
Имуносупресанти	Инхибитори на калциневрин: ↑Циклоспорин, ↑Такролимус Инхибитори на mTOR: ↑Еверолимус ↑Сиролимус	Ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер инхибира CYP3A4 и в резултат на това се очаква да повиши плазмените концентрации на циклоспорин, еверолимус, сиролимус и такролимус. Това едновременно приложение трябва да се обмисли само при внимателно и редовно проследяване на серумните концентрации на имуносупресора, за да се намали дозата му в съответствие с актуалните указания и да се избегне прекомерна експозиция и последващо повишаване на честотата на сериозни нежелани реакции, свързани с него. Важно е внимателното и редовно проследяване да се извършва не само по време на едновременния прием с Paxlovid, но и след лечението с него. Като цяло, за контрол на лекарствените взаимодействия се препоръчва консултация с мултидисциплинарен екип за справяне с възникващите сложности, произтичащи от едновременния прием (вж. точка 4.4).
Инхибитори на Janus киназа (JAK)	↑Тофацитиниб	Препоръчва се коригиране на дозата тофацитиниб. Вижте КХП на тофацитиниб за повече информация.
Инхибитори на Janus киназа (JAK)	↑Упадацитиниб	Препоръките за дозата при едновременно приложение на упадацитиниб с Paxlovid зависи от показанието на упадацитиниб. Вижте КХП на упадацитиниб за повече информация.
Липидомодифициращи средства	↑Ломитапид	Инхибиторите на CYP3A4 повишават експозицията на ломитапид, като силните инхибитори повишават експозицията приблизително 27 пъти. Поради инхибирането на CYP3A от ритонавир се очаква концентрацията на ломитапид да се увеличи. Съпътстващата употреба на Paxlovid с ломитапид е противопоказана (вж. кратката характеристика на продукта ломитапид) (вж. точка 4.3).
Лекарствени продукти за лечение на мигрена	↑Елетриптан	Едновременното приложение на елетриптан в рамките на най-малко 72 часа след прием на Paxlovid е противопоказано поради потенциала за сериозни нежелани реакции, включително сърдечносъдови и мозъчносъдови събития (вж. точка 4.3).
Лекарствени продукти за лечение на мигрена	↑Римегепант	Да се избягва съпътстваща употреба с Paxlovid.
Антагонисти на минералкортикоидния рецептор	↑Финеренон	Едновременното приложение е противопоказано поради потенциала за сериозни нежелани реакции, включително хиперкалиемия, хипотония и хипонатриемия (вж. точка 4.3).
Антагонисти на мускариновия рецептор	↑Дарифенацин	Поради риска от значително повишение на експозицията на дарифенацин и следователно на свързаните с него нежелани реакции трябва да се избягва едновременното приложение, освен ако не е направена мултидисциплинарна консултация за безопасен избор на тази опция.
Антагонисти на мускариновия рецептор	↑Солифенацин	Поради риска от значително повишение на експозицията на солифенацин и следователно на свързаните с него нежелани реакции трябва да се избягва едновременното приложение, освен ако не е направена мултидисциплинарна консултация за безопасен избор на тази опция.
Антипсихотици	↑Арипипразол, ↑Брекспипразол, ↑Карипразин	Препоръчва се корекция на дозата арипипразол, брекспипразол и карипразин. Вижте отделните КХП за повече информация.
Опиоидни антагонисти	↑Налоксегол	Едновременното приложение е противопоказано поради потенциала за поява на симптоми на отнемане на опиоиди (вж. точка 4.3).
Фосфодиестеразни (PDE5) инхибитори	↑Аванафил (13 пъти, 2,4 пъти) ↑Силденафил (11 пъти, 4 пъти) ↑Тадалафил (124%, ↔) ↑Варденафил (49 пъти, 13 пъти)	Съпътстващата употреба на аванафил, силденафил, тадалафил и варденафил с Paxlovid е противопоказана (вж. точка 4.3).
Седативи/хипнотици	↑Алпразолам (2,5 пъти, ↔)	Метаболизмът на алпразолам се инхибира след започване на ритонавир. Необходимо е повишено внимание през първите няколко дни, когато алпразолам се прилага едновременно с ритонавир, дозиран като антиретровирусно средство или като фармакокинетичен енхансер, преди да започне да се индуцира метаболизмът на алпразолам.
Седативи/хипнотици	↑Буспирон	Ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер или като антиретровирусно средство, инхибира CYP3A и в резултат на това се очаква да повиши плазмената концентрация на буспирон. Препоръчва се внимателно проследяване на терапевтичните и нежеланите ефекти, когато буспирон се прилага едновременно с ритонавир.
Седативи/хипнотици	↑Клоразепат, ↑Диазепам, ↑Естазолам, ↑Флуразепам	Съпътстващата употреба на ритонавир най-вероятно ще доведе до повишени плазмени концентрации на клоразепат, диазепам, естазолам и флуразепам и следователно е противопоказана (вж. точка 4.3).
Седативи/хипнотици	↑Перорален Мидазолам (1330%, 268%)* и парентерален Мидазолам	Мидазолам се метаболизира в значителна степен от CYP3A4. Съпътстващата употреба с Paxlovid може да предизвика значително повишение на концентрацията на мидазолам. Очаква се плазмената концентрация на мидазолам да е значително по-висока, когато мидазолам се прилага перорално. Затова съпътстващата употреба на Paxlovid с мидазолам за перорално приложение е противопоказана (вж. точка 4.3), а при съпътстващата употреба на Paxlovid и мидазолам парентерално трябва да се обръща особено внимание. Данните от съпътстващата употреба на мидазолам парентерално с други протеазни инхибитори предполагат възможно от 3-до 4-кратно повишение на плазменото ниво на мидазолам. Ако Paxlovid се прилага едновременно с мидазолам парентерално, това трябва да се извършва в отделение за интензивни грижи или при подобни условия, с което да се подсигури внимателно клинично наблюдение и подходящи медицински грижи в случай на потискане на дишането и/или удължаване на седирането. Трябва да се обмисли корекция на дозата мидазолам, особено ако е приложена повече от единична доза мидазолам.
Седативи/хипнотици	↑Триазолам (> 20 пъти, 87%)	Съпътстващата употреба на ритонавир най-вероятно ще доведе до повишена плазмена концентрация на триазолам и затова е противопоказана (вж. точка 4.3)
Сънотворни средства	↑Золпидем (28%, 22%)	Золпидем и ритонавир могат да се прилагат едновременно при внимателно проследяване за усилени седативни ефекти.
Спиране на тютюнопушене	↓Бупропион (22%, 21%)	Бупропион се метаболизира главно от CYP2B6. Съпътстващото приложение на бупропион при многократно приложение на ритонавир се очаква да понижи нивото на бупропион. Счита се, че тези ефекти представляват индукция на метаболизма на бупропион. Въпреки това не трябва да се превишава препоръчителната доза бупропион, тъй като е доказано, че ритонавир също така инхибира CYP2B6 in vitro. За разлика от случая, когато ритонавир се прилага дългосрочно, след краткосрочно приложение на ниски дози ритонавир (200 mg два пъти дневно за 2 дни) не се наблюдава значително взаимодействие с бупропион, което предполага, че намалението на концентрацията на бупропион може да започне няколко дни след започване на едновременно приложение с ритонавир.
Стероиди	Будезонид, Инхалаторен, инжекционен или интраназален флутиказонов пропионат, Триамцинолон	Съобщава се за системни кортикостероидни ефекти, включително синдром на Cushing и потискане на надбъбречната функция (забелязано е, че плазмените нива на кортизол са понижени с 86%), при пациенти, получаващи ритонавир и инхалаторен или интраназален флутиказонов пропионат; сходни ефекти могат да възникнат и при други кортикостероиди, метаболизирани от CYP3A, напр. будезонид и триамцинолон. Следователно съпътстващото приложение на ритонавир, дозиран като антиретровирусно средство или фармакокинетичен енхансер, и тези глюкокортикоиди не се препоръчва, освен ако потенциалната полза от лечението превишава риска от системни кортикостероидни ефекти. Трябва да се обмисли намаление на дозата на глюкокортикоида с внимателно проследяване на локалните и системните ефекти или преминаване към глюкортикоид, който не е субстрат за CYP3A4 (напр. беклометазон). Освен това, в случай на прекратяване на глюкокортикоидите, може да е необходимо прогресивно намаление на дозата за продължителен период от време.
Стероиди	↑Дексаметазон	Ритонавир, дозиран като фармакокинетичен енхансер или като антиретровирусно средство, инхибира CYP3A и в резултат на това се очаква да повиши плазмената концентрация на дексаметазон. Препоръчва се внимателно проследяване на терапевтичните и нежеланите ефекти, когато дексаметазон се прилага едновременно с ритонавир.
Стероиди	↑Преднизолон (28%, 9%)	Препоръчва се внимателно проследяване на терапевтичните и нежеланите ефекти, когато преднизолон се прилага едновременно с ритонавир. AUC на метаболита преднизолон се повишава съответно с 37% и 28% след 4 и 14 дни ритонавир.
Заместваща терапия с тиреоидни хормони	Левотироксин	През постмаркетинговия период има съобщения за случаи, сочещи за потенциално взаимодействие между продукти, съдържащи ритонавир, и левотироксин. При пациенти, лекувани с левотироксин, тиреоидстимулиращият хормон (TSH) трябва да се проследява най-малкото през първия месец след започване и/или приключване на лечението с ритонавир.
Вазопресин-рецепторни антагонисти	↑Толваптан	Съпътстващото приложение е противопоказано поради потенциал за развитие на дехидратация, хиповолемия и хиперкалиемия (вж. точка 4.3).

Съкращения: ALT=аланин аминотрансфераза; AUC=площ под кривата.
* Резултати от проучвания на ЛВ, проведени с Paxlovid.

ОГРАНИЧАВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА: Съдържащата се тук информация НЕ следва да се използва вместо консултация с надлежно квалифициран и лицензиран лекар или друг медицински специалист. Предоставените тук данни имат единствено информативна цел. Този инструмент може да не покрива всички възможни лекарствени взаимодействия. Макар да се опитваме да предоставяме точна и актуална информация, не даваме гаранция в това отношение.

Търсене на лекарствени взаимодействия

Търсене на взаимодействия по активно вещество или ключови думи

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие